Айвън Аткинсън, продуцирал филмите на Гай Ричи: Паникьосаният режисьор вреди на всички

Айвън Аткинсън е британски филмов продуцент и сценарист, тясно свързан с работата на режисьора Гай Ричи. Той започва кариерата си като личен асистент на Ричи, преди да се утвърди като един от основните му творчески партньори. Аткинсън е продуцент или съсценарист на редица популярни заглавия:

Джентълмените (The Gentlemen, 2019) ,Човек на гнева (Wrath of Man, 2021), Операция Фортуна: Измамна игра (Operation Fortune: Ruse de Guerre, 2023), Заветът (Guy Ritchie's The Covenant, 2023), Министерство на неджентълменската война (The Ministry of Ungentlemanly Warfare, 2024).

Именитият продуцент даде интервю пред rbc.ru

— Когато работите на снимачната площадка с Гай Ричи, колко различно е взаимодействието ви там и извън нея, в реалния живот?

— О, няма разлика, същото е. С Гай бяхме приятели, преди да започнем да работим заедно, и след това това се превърна в един вид естествен преход.

Разбира се, на снимачната площадка има определено ниво на йерархия, професионализъм и т.н. Работим заедно от 15 години, а се познаваме от 20. Така че никога не мислите за граници. Всичко тече свободно, без излишни усложнения.

— Значи няма напрежение между вас в работния процес. Не в лошия смисъл, а по отношение на работата. Има ли нещо подобно?

— Само ако такова напрежение произтича от факта, че целта е да се подобри производственият процес или самата творческа идея.

Интересното при правенето на филми е, че е почти като на кораб. Има йерархия на работното място. Има такива под палубата, такива над палубата, капитанът, който седи на мостика. А капитанът на кораба е режисьорът. Така че, стига да помните това, проблемите на продукцията и проблемите на всяка идея винаги произтичат от тази позиция. Разбирате йерархията.

И Гай е много добър в смисъл, че не е против лошите идеи, не е против добрите идеи, защото лошите идеи обикновено водят до добри идеи, а добрите идеи водят до още по-добри идеи и тогава, както той обича да казва, всичко добро става негово, получава признание за него.

— Отворен ли е за различни идеи?

— Не съм работил с много други режисьори преди, но Гай е един от най-отворените за идеи. Той ще изслуша идея, ще я обмисли, дори ще си поиграе с нея, ще каже: „О, мисля за това, ами, нека си поиграем с тази идея два дни.“

— И ще видим докъде ще ни отведе?

— Да. И тогава ще разберем заедно.

— Имаше ли идея, която предложихте на снимачната площадка и която се превърна във филма? И едва по-късно осъзнахте, че наистина е страхотна?

— Да, дори преди да стана продуцент. По това време бях само асистент. Снимахме „Човекът от U.N.C.L.E.“ И имахме идея за началната сцена. Трябваше да включва огромна влакова катастрофа и всичко останало. Но бюджетът не позволяваше нищо толкова голямо.

И така, проучих малко сцената и какво се опитвахме да постигнем и в крайна сметка ми хрумна една идея. Казах: „Ами ако опитаме това?“ И всички казаха: „Не разбираме, запишете го.“ Записах го, предадох го и попитах: „Какво мислите?“

После го прочетоха, всичко беше написано на три или четири страници и накрая казаха: „Да, чудесно, ще го направим.“ И това стана една от началните сцени на филма. Беше толкова сюрреалистично преживяване за мен.

Така че, когато ви се даде шанс, не е нужно да усложнявате нещата прекалено. Не е нужно да обмисляте всичко прекалено. Просто ви е нужна добра идея.

— Когато сте продуцирали филми, кой от тях ви е харесал най-много по отношение на атмосфера и герои? Така че бихте искали да прекарате нормален ден в такъв филм?

— Мисля, че всеки филм, където се събират много хора, създава клубна атмосфера. И нямам предвид нощен клуб, а по-скоро спортен клуб.

Когато хората обикновено се събират, възникват много егота и всички се сблъскват. Но когато има цел – в крайна сметка да се създаде конкретен продукт – мисля, че всички се забавляват малко повече.

За мен това е филмът, който излиза следващата година, „Outlaw“ с Джейк Джиленхол и Хенри Кавил. Имаше страхотна атмосфера, защото е филм за двама души, които чакат нещо да се случи много скоро. Така че има много дискусии между тях, така да се каже; Те не приемат всичко сериозно, но в същото време поддържат сериозен тон. И мисля, че това е интересен свят.

— Доколкото знам, Хенри Кавил е нещо като маниак. Мисля, че би му харесало тук. Но доколкото разбирам, ти си по-скоро по спорта?

— Не, не съвсем. Оказва се, че и аз съм малко маниак и с Хенри се свързваме заради страстта си да играем с малки пластмасови войничета.

Той си пада по всичко, свързано с Warhammer. Аз съм израснал, играейки Dungeons and Dragons и подобни неща. Оттам идва и моят опит в разказването на истории. Така че, да, той е маниак, а и аз съм маниак.

— Когато на снимачната площадка има няколко известни актьори едновременно... Виждали ли сте как хората взаимодействат... Различно ли е от обикновена снимачна площадка, защото има всякакви истории за подобни снимки?

— Ако говорим за конфликти на снимачната площадка, това е нещо, което никога преди не съм преживявал или с което съм се сблъсквал. Мисля, че е нещо странно. Защото, ако един лидер е уверен, тогава мисля, че всичко си идва на мястото – актьорите и всичко останало. Точно както в животинското царство, има алфа вълк, водачът на глутницата, и ако той е уверен и води в правилната посока, хората са склонни да го следват.

И мисля, че винаги сме имали много ясно разбиране какво иска той, какъв е проектът и какво прави. И тази увереност идва веднага.

Според мен, когато режисьорите постоянно си скубят косите, съмняват се, паникьосват се и реагират прекалено на нещата по време на снимките, това създава допълнителна негативна енергия или лоша атмосфера, което води до несигурност за всички.

— Възможно ли е тази атмосфера да дойде отвън?

— Знаете ли, филмовата индустрия е много осъдителна – съден си по всичко. Хората винаги имат мнение за всичко. И мисля, че това поражда несигурност.

Мисля, че актьорите също могат да правят това. Те могат да премислят дадена сцена и да я преиграят. Мисля, че точно там възниква конфликт. И това влияе на цялостния резултат.

Ако си уверен в себе си, няма да се налага да се тревожиш за това. Ключът е да имаш ясна представа накъде отиваме. Оставете другите елементи да се подредят сами и да си дойдат на мястото, когато му дойде времето.

— Планирате ли да направите нещо с Ричи, което би било напълно различно от всички филми, които сте правили, напълно различен концептуален проект?

— Винаги съм искал да опитам да направя нещо, не непременно биографичен филм, а може би филм, базиран на реални събития. Достигнахме близо до това с „Преводачът“, който беше базиран на някои истински истории от миналото.

Биографичните филми са много трудни за правене, защото могат да бъдат толкова мащабни, а напоследък има много биографични филми, които се опитват да разкажат цялата история на даден герой.

И винаги намирам интересен елемент от случилото се в историята. Например, за мен един от най-добрите биографични филми, които съм гледал, е „Али“ с участието на Уил Смит в ролята на Мохамед Али.

Защото те просто се фокусираха върху един период от живота му. И тогава наистина можехте да се задълбочите в случилото се.

Това е така, защото хората знаят останалото. Нямах нужда да знам къде е роден. Нямах нужда да знам къде е израснал. Идеята е да се намери някой, който е направил нещо, което всички знаят. Да се ​​покаже тази позната история, но да се съсредоточим върху един аспект. Мисля, че това би бил интересен герой и начин да се изследва нещо ново.

— Колко близо е това до това, което беше „Преводачът“?

— Мисля, че „Преводачът“ беше първият път, когато изследвахме нещо повече от просто емоционалното ниво във филм. „Грабене“ и „Две димящи дула“ бяха повече за емоцията. В известен смисъл, ние все още следвахме този принцип в „Рокенрол“ и „Джентълмените“.

Тези филми са донякъде анимационни, което допринася за емоционалната им привлекателност. Ако беше емоционална скала от едно до десет, тези филми щяха да са в челната тройка, по-близо до десет. В „Преводачът“ погледнахме по нов начин на тази скала. Така че би било интересно да продължим този опит в нови проекти и да се опитаме да разберем и изследваме по-добре истински герой.